Следва цитат от премеждията на Лидия Викулова, която успешно е била “отказана” от покупката на iPhone 3GS от Глобул от служители на самия мобилен оператор… алогично, нали:
“В търговията има едно правило – не изпускай момента на продажбата. Това е моментът, в който клиентът изпитва неописуемото желание да притежава дадената стока и му трябва още един “мъничък ритник”, за да направи решителната крачка.
Освен, че е трудно да се стигне до този момент, е трудно да се измисли и реално осъществи тази последна крачка – от гледна точка на търговеца.
Реших да споделя с вас именно това чувство на запалване на фитила, кулминацията и последващото претръпване – нека така да го кажем.
Описаното съм срещала и като търговец, макар, че вече повече се съсредоточавам върху маркетинга и като клиент.
Тази седмица бях решила да си купувам телефон. Това решение го взимам от близо половин година, защото чакам да видя подходящия – Blackberry Storm, Nokia N97, iPhone. Та се спрях на последния.
Ииии… вече бях взела решението за покупка. Чаках с нетърпение да дойде краят на работния ден, за да отида до магазина. Но тъй като това е покупка, която засяга и семейния бюджет, трябваше да я съгласувам. Освен това имам познат, който евентуално би ми уредил по-евтин телефон, и позната, която е в Щатите (каза ми обаче, че от там няма да стане).
Та… отидох до първия магазин да си платя сметката – там ми обясниха, че мога да си купя телефон само с нова карта, но не и да си подновя договора и да взема нов телефон.
Мислейки си защо не ми предложиха да си прекратя договора и да си взема нова карта, тръгнах към втори магазин. Там ми казаха, че мога да направя това действие – да прекратя договора и да взема нова карта.
Вече решена да си купя телефон, отидох в трети магазин, където пък ме сюрпризираха, че мога да си взема телефона на старата ми карта с подновяване на договора, но за съжаление няма телефон.
Прибрах се, разговарях с приятеля ми за телефона и той ме посъветва да изчакам.
Но как по дяволите да чакам, като нямам търпение вече – аз си бях сама запалила фитила и исках да си купя телефон. Точно в този момент ми трябваше едно побутване, но следващите дни така и не отидох до магазина, за да не го получа (побутването) и да не “сгреша”. Чакам да видя дали ще ми уредят телефон на по-ниска цена.
И така до днес, когато станах и вече тази тръпка я няма – все ми едно. Не, че не искам да си купя телефон. По-скоро не бих направила всичко, за да го купя, докато преди два дни щях да дам всичко, за да имам мечтания iPhone 3GS.
Ето този момент не трябва да изпускаме в продажбите, защото клиентите или ще отидат другаде, или ще отложат покупката за по-късно.”
Автор Bloody
